Законът за просперитета

"И Вседържителят ще бъде за тебе
твое злато и бляскаво сребро"
ЙОВ 22:25

Едно от най-големите послания за човешкия род, дошло чрез светите писания, е, че Бог е първоизточникът на човешките блага и че човек може да реализира, използвайки словото, всичко, което му принадлежи по божествено право. Но човек трябва да вярва непоколебимо в това, което изрича.
Исайя казва: "Моето слово, което излиза из устата Ми, се не връща към Мене празно, а изпълнява, що Ми е угодно, и върши онова, за което съм го Аз пратил". (Ис. 55:11) Ние днес знаем, че думите и мислите притежават огромна вибрационна сила, и дори моделират тялото и делата на човека.
Веднъж при мен дойде една много разтревожена жена. Каза ми, че на петнадесето число от същия този месец ще я съдят за 3000 долара. Не виждаше откъде може да вземе парите и отчаянието нямаше граници. Казах, че Бог е първоизточникът на нашите блага и че всяко искане може да бъде удовлетворено.
И така, изрекох словата. Поблагодарих, че жената ще получи трите хиляди долара в нужния момент, по необходимия начин. Казах, че трябва непоколебимо да вярва, че това ще стане и да прояви своята непоколебима вяра. Петнадесето число от месеца дойде, но парите ги нямаше.
Тя ми се обади по телефона и ме попита какво да направи.
Отговорих: "Събота е, така че делото не може да е днес. Твоята роля е да се правиш на богата, и по този начин да проявиш непоколебима вяра, че до понеделник ще получиш парите". Тя ме помоли да отидем заедно да обядваме, за да поддържам куража. Когато се срещнахме в ресторанта, аз казах: "Не е време да икономисваш. Поръчай скъп обяд. Действай така, като че ли вече си получила трите хиляди долара.
"И всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите". (Мат. 21:22). "Трябва да се държиш така, като че ли вече си получила това, което искаш". На следващата сутрин тя ми се обади по телефона и ме помоли да бъда с нея през деня. Тогава аз я успокоих: "Не, теб Бог те закриля, а Бог никога не закъснява".
Същата вечер тя отново ми се обади, силно развълнувана, за да ми каже: "Мила моя, случи се чудо. Бях останала в къщи преди обяд. В един момент се позвъни на вратата. "Не пускай никого" - наредих на прислужницата. Тя обаче погледнала през прозореца и ми каза: "Това е братовчед ти с дългата бяла брада". "Върни го. Искам да го видя" - помолих я аз. Той тъкмо завиваше покрай ъгъла, когато момичето го настигна. Той се върна.
Разговаряхме около час и тъкмо да си тръгне, ме попита: "Впрочем, как си с парите?".
Казах му, че имам голяма нужда от пари. "Добре, мила, на първо число от другия месец ще имаш трите хиляди долара!".
Аз не исках да му разправям, че ще ме съдят. Какво да правя? Парите ми трябват утре, а той ще ми ги даде едва на първи. Аз казах: "Ще продължа да "въздействам" на нещата". Изрекох: "Духът никога не закъснява. Благодаря, че тя е получила парите на невидимото ниво и че те се появяват своевременно". На следващата сутрин братовчед отново се обадил: "Ела в офиса ми да ти дам парите". Същият този следобед трите хиляди долара бяха внесени на нейна сметка в банката и тя развълнувано попълваше необходимите чекове.
Ако човек се моли да успее, а се готви за провал, ще постигне това, за което се готви. Ето един пример. При мен дойде човек и ме помоли да изрека необходимите думи, за да му опростят някакъв дълг.
Разбрах, че той прекарва времето си в чертане на планове какво щял да каже на човека, когато не си плати дълга, с което щеше да неутрализира думите ми. А той би трябвало да си представя мислено, че си плаща дълга.
Прекрасна илюстрация на това откриваме в Библията, в разказа за тримата царе, които останали в пустинята без вода за хората и за конете им. Те попитали пророка Елисей какво да правят и получили това удивително послание:
"Направете тая долина яма до яма; защото тъй говори Господ: няма да видите вятър и няма да видите дъжд, а тая долина ще се напълни с вода".
Човек трябва да се подготви за това, което е поискал, докато още няма и най-малък признак, че то ще се изпълни.
Ето друг пример. Една жена решила да си търси апартамент в момент, когато в Ню Йорк апартаментите не достигали. Намирането на жилище изглеждало почти невъзможно и приятелите я съжалявали и казвали: "Колко лошо, ще трябва да оставиш някъде мебелите си и да си наемеш стая в хотел!". Тя им отговаряла: "Не ме съжалявайте. Аз съм супержена и ще намеря апартамент".
Тя изричала следните думи: "О, Безграничен дух, моля те разкрий на мен пътя към подходящия апартамент". Тя знаела, че всяко искане може да бъде удовлетворено и че "няма ограничения" на духовно ниво, и когато човек е с Бог, той повече не е сам.
Имала намерение да купи нови одеала, когато "изкусителят" - опониращата мисъл или разсъдъкът започнали да я увещават: "Не купувай одеала, може би в края на краищата няма да намериш апартамент и одеалата няма да ти са нужни". Тя бързо отговорила (на себе си): "Ще изкопая моите ями като купя одеалата". По този начин тя се подготвила за апартамента - действувала така, като че ли вече го има.
В крайна сметка тя намерила апартамент като по чудо - дали го на нея, въпреки че имало над двеста други кандидати.
Одеалата били признак на активна вяра.
Не е нужно да поясняваме, че ямите, изкопани в пустинята от тримата царе, по-късно били препълнени с вода (Прочетете Втора книга Царства).
Не е лесно за обикновения човек да навлезе в духовната сфера. От подсъзнанието се надигат враждебни мисли на съмнение и страх. Те са "чуждата армия", която трябва да се прогони. Това обяснява защо "е най-тъмно преди зазоряване".
Проявлението на нещо голямо обикновено е предшествано от мъчителни мисли.
Когато човек произнесе някоя възвишена в духовно отношение истина, той предизвиква старите схващания на подсъзнанието и то трябва да преодолее чувството за "грешка".
Това е моментът, когато човек нееднократно трябва да препотвърждава истината пред себе си, да се радва и да бъде благодарен, че вече нещо му е било дадено. "Преди да си ме повикал, аз ще ти отговоря". Това означава, че трябва да сме благодарни за "всяко хубаво нещо, което ни се дава".
Човек може да получи само толкова, колкото той счита за възможно.
На децата на Израел беше казано, че могат да получат цялата земя, която могат да обхванат с поглед. Това важи за всеки човек. Той притежава само земята на своето духовно полезрение. Всяка велика творба, всяко голямо постижение са дошли на бял свят чрез следване на предварителна представа, а често точно преди голямото постижение ни сполитат явен неуспех и обезкуражаване.
Когато децата на Израел стигат до "обетованата земя", те се страхуват да влязат в нея, защото според тях тя е обитавана от исполини, които ги карат да се чувстват като скакалци. "Там видяхме и исполините - ние изглеждахме пред тях като скакалци". На почти всеки човек се случва при дадени обстоятелства да се чувстват точно така.
Но хората, които познават духовния закон, не се вълнуват от външния вид на нещата и радостта не им е чужда дори когато са "в плен". С други думи, те непрекъснато си представят добрия изход и благодарят преди още това да е станало.
Има чудесен пример в подкрепа на казаното дотук от живота на Иисус Христос. Той казва на учениците си: "Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва". (Иоан 4:35) С ясния си взор той прониква отвъд "материалния свят" и вижда отчетливо четириизмерния свят, нещата такива, каквито са, съвършени и завършени в божествения ум. Така че човек трябва винаги да носи представата за целта на своето пътуване и да търси нейното реализиране. Това може да е добро здраве, любов, замогване, себереализация, дом или приятели.
Това са все завършени и съвършени идеи, записани в божественото съзнание (свръхсъзнанието на човека) и те трябва да се осъществят чрез човека, а не просто да стигнат до него. Ето един пример в подкрепа на казаното. При мен дойде един човек и ме помоли да направя нещо за успех. Налагаше му се за кратко време да събере 1500 долара за бизнеса си. Срокът за това вече бе почти изтекъл, когато той дойде при мен съвсем отчаян. Никой не искал да инвестира в предприятието му, а от банката му бяха отказали категорично заем. Аз му казах: "Предполагам, че в банката си загубил своя кураж, а значи и силата си. Ти можеш да контролираш всяка ситуация, при условие, че най-напред владееш себе си. Върни се в банката, а аз ще направя това, което се очаква от мен", добавих аз. Всъщност това, което аз направих в неговия случай, бе да произнеса следното: "Ти си благоразположен към духа на всеки, свързан с банката. Нека от тази ти предразположеност произлезе божествената идея". На което той отвърна: "Слушай, жено, говориш за невъзможни работи. Утре е събота; банката затваря в дванайсет. По-рано от десет часа няма да съм стигнал в нея. Крайният срок изтича утре и впрочем, нищо няма да излезе. Твърде късно е." Тогава аз му обясних: "На Бог не му е нужно време и никога не е късно. С негова помощ всичко е възможно". А след това добавих: "От бизнес нищо не отбирам, но за Господ много неща зная". Той отвърна: "Когато седя тук край теб всичко ми изглежда наред, но когато изляза навън, става лошо". Той живееше в един далечен град и цяла седмица нямах никакви новини от него, после пристигна писмо: "Ти беше права. Събрах парите. Никога вече няма да се усъмнявам в истинността на всичко, което си ми казвала".
Срещнахме се няколко седмици по-късно и аз го попитах: "Какво стана? В крайна сметка си разполагал с много време". Тогава той ми обясни какво се беше случило. "Влакът ми имаше закъснение и точно в дванадесет часа без петнадесет минути бях в банката. Влязох спокойно и казах: "Дойдох за заема" и те ми го дадоха, без да ми задават каквито и да било въпроси".
Оставали са му точно петнадесет минути до определения му краен срок и Безграничният дух не закъснял. В този момент човекът не можеше да се справи сам. Той се нуждаеше от помощта на някой, който да поддържа в представата му положителния изход от проблема. Ето какво един човек може да направи за друг.
Иисус Христос знае тази истина, когато проповядва: "Ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен".Обикновено човек се вглежда прекалено отблизо в проблемите си и започва да изпитва съмнения и страх.
Приятелят или "изцелителят" вижда ясно успеха, здравето или просперитета и не се разколебава, защото не е така потопен в дадената ситуация.
Много по-лесно е да "направим всичко това" за друг, отколкото за себе си. Затова човек не бива да се колебае да потърси помощ, ако не се чувства уверен.
Един много наблюдателен в житейските въпроси човек каза веднъж: "Човек не би се провалил, ако някой друг човек в представите си вижда неговата сполука". Ето, такава е силата на въображението и много велики хора дължат успеха си на съпругата си, сестра си или приятеля си, който е "вярвал в тях" и не е изпитал колебание по отношение на добрия изход.