Присъщо сияние

Когато Основното сияние изгрее при смъртта, опитният медитатор ще го разпознае и ще се слее с него, ще постигне освобождение. Който обаче не успее да направи това, попада в следващото бардо - сияйното бардо на дхармата. Учението за бардо на дхармата е много особено, специфично за Дзогчен, и от векове се смята за най-важната част от тази традиция. Първоначално се колебаех дали да изложа това най-свято учение публично и не бих го направил, ако нямаше прецедент. Обаче в „Тибетска книга за мъртвите" и в някои други книги се споменава бардо на дхармата и това е довело до някои наивни заключения. Чувствам, че е много важно и навременно да дам едно пояснение за това бардо, като го поставя в автентичния му контекст. Трябва да подчертая, че не навлизам в никакви подробности за висшите практики, свързани с него, тъй като никоя от тях при никакви обстоятелства не би могла да бъде изпълнена ефективно, освен чрез напътствията и под надзора на квалифициран учител, с когото имаме напълно чиста връзка.
За да бъде тази глава - която смятам за една от най-важните в настоящата книга - колкото е възможно по-ясна, съм събрал материали от най-различни източници. Надявам се, че чрез нея някои от вас ще се свържат с това удивително учение, ще пожелаят да научат още за него и ще започнат да практикуват сами.