Теория.......

Ако чувстваме, че сме удовлетворени от това, което имаме и от това, което сме, тогава не ни е нужно да навлизаме в сферата на медитацията. Причината, поради която навлизаме в медитацията е, че ние имаме вътрешен копнеж. Ние чувстваме, че вътре в нас има нещо светло, нещо обширно, нещо божествено. Ние чувстваме страхотна нужда от това нещо, само че точно сега, ние нямаме достъп до него. Така копнежът идва от нашата духовна потребност.
Медитацията не означава просто спокойно стоене за пет или десет минути. Тя изисква съзнателно усилие. Умът трябва да стане ясен и спокоен, същевременно, той трябва да бъде бдителен, така че да не позволява навлизането на никакви объркващи мисли или желания. Когато успеем да направим ума ясен и спокоен, ни ще почувстваме, че ново създание изгрява в нас.

Когато той се концентрира,
всичко е от значение.
Когато той медитира,
нищо не е от значение.
Когато той съзерцава,
само Бог е от значение.


Когато умът е празен и спокоен, и цялото ни съществуване стане празен съд, нашето вътрешно същество може да призове безкраен Мир, Светлина и Блаженство да се излеят в този съд и да го напълнят. Това е медитация.
Когато си мислим, че ние сме този, който се опитва да медитира, тогава медитацията изглежда объркваща. Но истинската медитация не се прави от нас. Тя се прави от нашия вътрешен Водач, Върховният, който постоянно медитира в нас и чрез нас. Ние сме само съдът и ние оставяме Той да ни напълни с цялото Свое Съзнание. Ние започваме със своето лично усилие, но след като веднъж отидем дълбоко навътре, ние виждаме,че не нашето усилие е това, което ни допуска да навлезем в медитация. Върховният е този, който медитира в и чрез нас, с нашето осъзнаване и съгласие.

Медитацията трябва да се практикува спонтанно, от все сърце и правилно. Ако не, мрачни съмнения ще разстроят вашия ум и ще се промъкнат във вашето сърце. И вероятно ще намерите цялото си битие хвърлено в дълбините на зееща бездна.
За медитация вие се нуждаете от вдъхновение. Писанията могат да ви дадат вдъхновение. Да си купиш духовна книга отнема десет секунди. За да прочетеш тази книга са нужни няколко часа. Но да възприемеш същата книга трябват няколко години. А за да изживееш истините, изложени там, може да е нужен не само целият живот, но няколко прераждания.
За медитация, вие се нуждаете от стремеж. Присъствието, физическо или духовно, на духовен учител може да събуди вашият спящ стремеж. Той може да събуди вашият спящ стремеж. За него е лесно и с удоволствие той ще го направи за вас. Стремеж - точно това е, от което се нуждаете, за да достигнете до целта на вашето пътуване. Няма нужда да се тревожите за вашата реализация. Стремежът ви ще се погрижи за това.
Ако имате учител, който е реализирана душа, неговият безмълвен поглед ще ви научи как да медитирате. Един Учител няма защо да ви обяснява външно как да медитирате или да ви дава специфична форма на медитация. Той просто ще медитира върху вас и вътрешно ще ви научи как да медитирате. Вашата душа ще влезне в неговата душа и ще учи от неговата душа. Всички истински духовни Учители преподават медитация безмълвно.
Когато реализираният духовен Учител навлезе в своето най-висше съзнание, той е едно с Божественото вътре в него. Човешкият индивид изцяло се е слял с Върховното. През това време, съзнанието на учителя има директен достъп до Светлината, която медитиращият търси да открие в своето сърце. Съзнанието на Учителя разкрива и предоставя това, което търсачът се е опитвал да открие дълбоко в себе си. Да се отъждествиш с висшата медитация на Учителя означава да имаш директно преживяване на това съзнание, което е Целта на вътрешните човешки търсения. Това не е медитация върху човешки индивид, а по-точно медитация върху Божественото Съзнание, което използва човека като инструмент, за да разкрие себе си.

Сърцето е обиталището на душата. Източникът и Реалността са в сърцето.
Както се концентрирате върху нещо - картина, цвете, пламък - също така можете да се концентрирате върху сърцето.
Това, което концентрацията може да направи в нашия ежедневен живот е невъобразимо. Концентрацията е най-сигурния път за достигане на вашата цел. Концентрацията действа като стрела, която навлиза в целта.

Концентрацията е стрелата,
Медитацията е лъка.
Когато се концентрирате, вие фокусирате всичките си енергии върху избрания феномен с цел да разбулите неговите мистерии. Когато медитирате, вие се издигате в no-висшето съзнание. Концентрацията иска да проникне в обекта, към който се е устремила. Медитацията иска да живее в необятността на Тишината.
При концентрацията, вие се стараете да доведете усещането за вашия предмет във вашето собствено съзнание. В медитацията, вие се издигате от вашето ограничено съзнание в no-висша и по-обширна сфера.
Ако искате да усилите вашите способности -концентрирайте се. Ако искате да загубите себе си -медитирайте.
Работата на концентрацията е да разчисти пътищата, докато медитацията се стреми да отиде дълбоко навътре или високо нагоре. Концентрацията се стреми да схване познанието, към което се е насочила. Медитацията се стреми да отъждестви себе си с познанието, което търси.

Концентрацията означава вътрешна бдителност и будност. Навсякъде около нас и вътре в нас има крадци. Страхът, съмнението, притеснението и тревогата са вътрешните крадци, които се опитват да ограбят вътрешното ни равновесие и умствен покой. Когато научим как да се концентрираме, за тези враждебни сили става много трудно на навлезат в нас. Ако в нашия ум навлезе съмнение, силата на концентрацията ще разкъса съмнението на части. Ако в нашия ум навлезе страх, силата на концентрацията ще прогони нашия страх. Засега, ние сме жертви на мрачни, объркани, разрушителни мисли, но ще дойде ден когато, поради силата на нашата концентрация, объркващите мисли ще се страхуват от нас.
Концентрацията е динамичната воля на ума, която действа в нас, за нашето приемане на светлината и отхвърляне на тъмнината. Тя е като божествен воин в нас. Това, което концентрацията може да направи в нашия живот е невъобразимо. Тя може лесно да отдели рая от ада, за да можем да живеем в постоянна наслада в рая, а не във вечните тревоги, безпокойства и мъчения на ада, докато сме тук на земята.
Когато се концентрираме, ние сме като куршум, който прониква в нещо, или като магнит, привличащ обекта на концентрация към нас. През това време, ние не допускаме никаква Мисъл да навлезе в нашия ум, независимо дали е божествена или не-божествена, земна или райска, добра или лоша. При концентрацията целият ум трябва да бъде фокусиран върху определен обект или субект. Ако се концентрираме върху венчелистче на цвете, ние се опитваме да почувстваме, че в целия свят нищо друго не съществува, освен нас и венчелистчето. Ние не гледаме нито напред, нито назад, нагоре или надолу; ние само се опитваме да пронижем обекта с нашата целенасочена концентрация. Но това не е агресивен начин на гледане в нещо или проникване в обект. Далеч от това! Тази концентрация идва директно от неукротимата душевна воля, или волята за власт.

Много често чувам ученици да казват, че не могат да се концентрират за повече от пет минути. След пет минути те получават главоболие, или главата им "пламва". Защо? Това е понеже силата на тяхната концентрация идва от интелекта, или, така да се каже, от дисциплинирания ум. Умът знае, че не трябва да блуждае, поне това знание умът притежава. Но ако умът се използва правилно, по просветен начин, тогава светлината на душата трябва да дойде в него. Когато в ума е навлязла светлината на душата, става изключително лесно да се концентрирате върху нещо за часове наред. През това време може да няма мисли, или съмнения, или страхове. Никакви негативни сили не могат да навлезат в ума, ако той е преизпълнен с душевна светлина.
И така, когато се концентрираме, ние се опитваме да почувстваме, че душевната светлина идва от сърцето и преминава през третото око. Тогава, с тази светлина, ние навлизаме в обекта на концентрация и се идентифицираме с него. Крайната цел на концентрацията е да се открие скритата изначална истина в обекта на концентрация.