За спокойна смърт

Когато си спомня времето в Тибет и случаите на смърт, на които станах свидетел там, не мога да не се възхищавам от спокойната и хармонична обстановка наоколо. За жалост на Запад подобна обстановка твърде често липсва, но опитът ми от последните двадесет години показва, че с малко въображение тя може да се създаде. Струва ми се, че когато е възможно, хората трябва да умират у дома си, където повечето биха се чувствали най-уютно. А спокойната смърт, препоръчвана от будистките учители, най-лесно се постига в позната обстановка. Ако все пак се наложи някой да умре в болница, близките му могат да направят много, за да облекчат смъртта му. Може да се занесат цветя, снимки на близки хора, рисунки на деца и внуци, записи на любима музика или домашно приготвени ястия. Може да се получи разрешение децата да посещават умиращия или близките му да останат край него през цялото време.
Ако умиращият е будист, в болничната стая би могло да се направи малко светилище с вдъхновяващи картини и образи. Помня как един от моите ученици, Райнер, умираше в частна клиника в Мюнхен. Направиха му точно такова светилище със снимките на неговите учители. Това силно ме развълнува и си дадох сметка колко много помага тази атмосфера на болния. Будистките учения съветват край умиращия да се направи светилище с дарове. Когато видях всеотдайността и спокойствието на Райнер, разбрах каква сила може да вдъхне това и как може да вдъхнови хората да превърнат смъртта си в свещен процес.
Когато наближи смъртта, препоръчвам да помолите болничния персонал да не безпокои умиращия прекалено често, да престане да прави изследвания. Често ме питат какво мисля за смъртта в интензивното отделение на болницата. Трябва да кажа, че спокойната смърт в подобно отделение се постига много трудно, а духовната практика става почти невъзможна в момента на смъртта. Когато човекът умира, липсва всякакво уединение - той е свързан със системи и апарати и веднага щом сърцето или дишането му спрат, ще започнат опити за съживяване. Няма възможност тялото да бъде оставено в покой след смъртта, както съветват учителите.
Ако е възможно, трябва да поискате лекарите да ви кажат, когато са сигурни, че вече няма надежда за оздравяване, да поискате умиращият да бъде пренесен в самостоятелна стая и ако имате съгласието му, апаратурата да бъде изключена. Уверете се, че персоналът знае и уважава желанията на болния, особено ако той не иска животът му да бъде поддържан с апаратура, и помолете да оставят тялото в покой колкото може по-дълго. В една съвременна болница, разбира се, е невъзможно тялото да бъде оставено, без да се мести в продължение на три дни, както е обичайно в Тибет, но на умрелия трябва да се осигурят колкото може повече тишина и спокойствие, за да му се помогне да започне пътуването си след смъртта.
Освен това, погрижете се през последните стадии на умирането всякакви инжекции и преливания на течности да бъдат прекратени. Те могат да предизвикат раздразнение, гняв и болка, а за умиращия, както ще обясня подробно по-късно, спокойствието във времето непосредствено преди смъртта е от първостепенна важност.
Повечето хора умират в състояние на безсъзнателност. От преживелите близки до смъртта състояния научаваме, че умиращите осъзнават какво става около тях много по-ясно, отколкото ние предполагаме. Някои от тях говорят за преживявания извън тялото и са в състояние удивително точно да опишат обстановката в болничната си стая и дори в някои случаи обстановката в съседните стаи. Това ясно показва колко е важно да се говори на умиращите или изпадналите в кома. Съзнателните, внимателни и активни грижи за умиращите трябва да продължават до последните мигове от живота и дори - както ще покажа - след това.
Едно от нещата, които се надявам да постигна с тази книга, е да подтикна лекарите по целия свят да погледнат изключително сериозно на необходимостта да се позволи на хората да умират в тишина и покой. Иска ми се да апелирам към добрата воля на медиците и се надявам те да намерят начини да направят трудния преход при смъртта колкото може по-лек и спокоен. Спокойната смърт е основно човешко право, по-важно дори от правото на глас или на правосъдие - от зачитането на това право до голяма степен зависят добруването и духовното бъдеще на умрелия, както ни учат множество религиозни традиции.
Няма по-висша благотворителност от тази да помогнеш на човек да умре добре.