Продължителност на основното сияние

Основното сияние изгрява. За практикуващия то може да продължи, докато той е в състояние да пребивава в състоянието на природата на ума, без да се отвлича. За повечето хора то не продължава повече от миг, а за някои, както казват учителите, е „колкото да се нахраниш". Огромното мнозинство хора изобщо не са в състояние да разпознаят Основното сияние и вместо това изпадат в безсъзнателност, която може да продължи до три дни и половина. Именно тогава съзнанието напуска тялото окончателно.
Това лежи в основата на тибетския обичай тялото да не се мести в продължение на три дни след смъртта, което е много важно за медитаторите, тъй като е възможно да са се слели с Основното сияние и да са се отпуснали в това състояние на природата на ума. Помня как в Тибет всички се стремяха да запазят спокойна и тиха атмосфера край покойника, особено ако е голям учител, за да не се допусне и най-малко­то смущение.
Дори и телата на обикновените хора не бива да се местят преди да минат три дни, тъй като никога не се знае дали някой е реализиран или не и дали съзнанието е напуснало тялото. Смята се, че ако тялото се докосне на някое място, ако например се бие инжекция, съзнанието може да бъде привлечено към това място и да напусне през него, а не през фонтанелата, което ще доведе до неблагоприятно прераждане.
Някои учители настояват повече от други тялото да не се пипа в продължение на тези три дни. Чадрал Ринпоче, тибетски учител, живеещ в Индия и Непал, казваше на хората, които възразяваха, че за това време тялото може да се вмирише: „Нали няма да го ядете или да го продавате?"
В такъв случай аутопсиите и кремиранията трябва да се извършват след третия ден от смъртта. Тъй като това не винаги е възможно, преди тялото да бъде преместено, трябва поне да се направи пхоуа-практика.