Среща на майка и дете

Съществува начин да се подготвим напълно за разпознаването на Основното сияние, когато то изгрее в момента на смъртта. Това става чрез най-висша медитация (както обясних в Глава 10 „Най-вътрешната същност"), която е плодът на практиката Дзогчен. Това е „съюзът на двете сияния", или „смесването на Сиянието майка и Сиянието дете".
„Сияние майка" е името, което даваме на Основното сияние. Това е фундаменталната, присъща на всичко природа, която е в основата на всичките ни преживявания и която се проявява в целия си блясък в момента на смъртта.
„Сиянието дете", наречено още „Сияние на пътеката", е природата на нашия ум, която чрез практиката си можем постепенно да стабилизираме и интегрираме във всяко свое действие, ако в нея ни е въвел учителят и сме я разпознали. Когато това интегриране е пълно, разпознаването е завършено и постигаме реализация.
Въпреки че Основното сияние е същинската природа на всичко, ние не го разпознаваме и то остава сякаш скрито за нас. Често мисля за Сиянието дете като за ключ, който учителят ни дава, за да отворим вратата към разпознаването на Основното сияние, когато възникне такава възможност.
Представете си, че трябва да посрещнете жена, пристигаща със самолет. Ако не знаете как изглежда тя, на летището можете да се разминете, без въобще да размените и дума. Ако имате нейна снимка или сте я виждали поне веднъж, ще я разпознаете още щом я видите да приближава.
Ако вече сте били въведени в природата на ума си и я разпознаете, ще можете да я разпознаете и друг път. Както обаче трябва да носите снимката със себе си, за да сте сигурни, че няма да се припознаете в друга жена, така трябва да задълбочавате и стабилизирате разпознаването на природата на ума чрез редовна практика. Тогава разпознаването става част от самите
вас и повече нямате нужда от снимката - ще разпознаете жената незабавно и спонтанно. И така, ако сте се научили да разпознавате природата на ума след продължителна практика, когато Основното сияние изгрее в момента на смъртта, ще го разпознаете веднага и ще се слеете с него - така инстинктивно, по думите на учителите от миналото, както малкото дете тича към скута на майка си, както се срещат стари приятели или както реката се влива в морето.
Това е много трудно. Единственият начин да го постигнем е чрез стабилизиране и усъвършенстване на практиката за сливане на двете сияния още докато сме живи. То става възможно след дългогодишно обучение и усилия. Както казваше моят учител Дуджом Ринпоче, ако не практикуваме сливането на двете сияния сега и отсега нататък, и дума не може да става за спонтанно разпознаване при смъртта.
Как точно се сливат двете сияния? Това става чрез висша, много дълбока практика, върху която тук не мога да се спра по-подробно. Може да се каже следното - когато учителят ни въведе в природата на ума, сякаш зрението ни се възстановява, защото преди това сме били слепи за Основното сияние, което е навсякъде и във всичко. Въвеждането събужда окото на мъдростта в нас и с него започваме да виждаме истинската природа на всичко - Ясната светлина, която е природа на мислите и емоциите ни. Мислете за разпознаването на природата на ума, задълбочено и стабилизирано чрез практиката, като за греещо слънце. Мислите и емоциите ще продължават да възникват, но ще бъдат като вълни в мрака, които ще изчезват веднага щом ги докоснат лъчите на слънцето.
Когато развием способността си да разпознаваме, тя ще се превърне в наше ежедневие. Колкото повече осъзнаването на абсолютната природа на ума стане част от ежедневието ни, толкова по-големи ще са шансовете да разпознаем Основното сияние в момента на смъртта.
Доказателство за това, дали притежаваме ключа или не, ще бъде начинът, по който гледаме на мислите и емоциите си, когато възникват -дали сме способни да проникнем в тях чрез Гледката и да разпознаем присъщата им сияйна природа, или я скриваме с инстинктивните си обичайни реакции.
Ако основата на обикновения ни ум е напълно пречистена, все едно че сме разбили склада на нашата карма и сме унищожили събраните в него запаси за бъдещите прераждания. Дори и обаче да успеем напълно да пречистим ума си, в този склад пак ще има остатъци от минали навици и кармически тенденции. Когато възникнат подходящи условия, те ще се проявят и ще ни насочат към следващото ни прераждане.