Смърт и прераждане - основата

Често чуваме твърдения от рода на „Смъртта е моментът на истината" или „Смъртта е моментът, в който най-накрая заставаме лице в лице със себе си". Освен това видяхме, че хората, които преживяват близки до смъртта състояния, не само виждат целия си живот като на длан, а много често се налага да отговарят и на въпроси от рода на „Какво направи с живота си?"
и „Какво си правил за другите?". Всичко това ни насочва към един факт: че в смъртта си не можем да избягаме от това, което сме в действителност. Независимо дали ни харесва или не, нашата истинска природа се разкрива. Все пак трябва да знаем, че в момента на смъртта се разкриват два наши аспекта - нашата абсолютна природа и нашата относителна природа - това, което сме и което сме били през този живот.
Както вече обясних, при смъртта всички компоненти на тялото и ума ни се отделят и разграждат. С процеса на умиране на тялото умират фините сетива и елементи, а с това умира и обикновеният аспект на нашия ум с всички негови отрицателни емоции като гняв, желание и неведение. Най-накрая не остава нищо, което да скрива истинската ни природа, защото облаците, засенчвали просветления ум, са се разнесли. Тогава именно се разкрива изначалната основа на нашата абсолютна природа, която прилича на ясно безоблачно небе.
Това се нарича „изгряване на Основното сияние" или „Ясна светлина", когато и самото съзнание се разпада във всеобхватното пространство на истината. Ето какво казва за този момент „Тибетска книга на мъртвите":
Природата на всичко е оголена, пуста и открита като небето. Сияйна пустота без център или периметър-появата на чистата, незасенчена Ригпа.
Падмасамбхава описва Сиянието така:

Само възникналата Ясна светлина,
която изначално никога не е била родена,
е дете на Ригпа, която никога не е имала родители -
колко изумително!
Само възникналата мъдрост не е създадена от никого -
колко изумително!
Тя никога не е преживяла раждане
и в себе си няма нищо, което да причини смъртта и -
колко изумително!
Въпреки че изглежда видима, няма никой, който я вижда -
колко изумително!
Въпреки че е скитала из самсара, не е пострадала никак — колко изумително!
Въпреки че е видяла самото буда-състояние, не е получила добро -колко изумително!
Въпреки че съществува във всекиго и навсякъде, остава непозната -колко изумително!
И въпреки това се надяваш да получиш някакъв друг плод, другаде -
колко изумително!
Въпреки че е нещо, което най-дълбоко ти принадлежи,
го търсиш другаде — колко изумително!

Защо това състояние се нарича „сияние" или Ясна светлина? Учителите дават различни обяснения. Някои казват, че то изразява лъчистата яснота на природата на ума, пълното й освобождаване от тъма и петна - „свободна от тъмнината на непознаването и надарена със способността да познава". Друг учител описва сиянието или Ясната светлина като „състояние на минимално отвличане", защото всички елементи, сетива и обекти на сетивата са се разпаднали.
Важно е да не бъркаме сиянието с физическата светлина, която познаваме, нито пък с преживяванията на светлина, които ще се появят в следващото бардо. Сиянието, което възниква при смъртта, е естественото излъчване на мъдростта на собствената ни Ригпа, „неограничената природа, която присъства в цялата самсара и нирвана".
Изгряването на Основното сияние или Ясната светлина в момента на смъртта е голямата възможност да се освободим. Някои съвременни изследователи на смъртта подценяват дълбочината на този момент. Те са прочели и интерпретирали „Тибетска книга за мъртвите", без да са се докоснали до добродетелта на устните обяснения и обучението, които могат да обяснят свещеното й значение изцяло, и в резултат на това го опростяват и правят прибързани заключения. Едно от тези погрешни заключения е, че Основното сияние е просветление. Може да ни се иска да свързваме смъртта с рая или просветлението, но по-важно от това, да приемаме мечтите си за реалност, е да си дадем сметка, че само ако наистина сме били въведени в природата на ума си, в нашата Ригпа, и само ако сме я установили, стабилизирали и превърнали в неразделна част от живота си чрез медитация, моментът на смъртта ще ни предложи истинска възможност за освобождаване.
Независимо че Основното сияние се представя на всички ни, повечето от нас са напълно неподготвени за невероятната му просторност, за огромната и фина дълбина на незасенчената му простота. Повечето от нас просто няма да знаят как да го разпознаят, защото не са се научили да го разпознават през живота си. И тогава реагират инстинктивно със старите си страхове, привички и условности, със старите си рефлекси. Въпреки че отрицателните емоции трябва да умрат, за да се появи сиянието, придобитите през живота навици все още остават скрити във фона на обикновения ни ум. Въпреки че цялото ни объркване умира със смъртта, вместо да се отпуснем в сиянието, вместо да се разкрием за него, ние се оттегляме в страха и неведението си и се държим за при­вързано стите си.
Ето какво ни пречи наистина да се възползваме от тази възможност за освобождение. Падмасамбхава казва: „Всички същества са умирали и са се прераждали безброй пъти. Всеки път са преживявали неописуемата Ясна светлина, но тъй като са потънали в тъмата на неведението, те се скитат безкрайно в безгранична самсара."