Външното разграждане - сетивата и елементите

Go down

Външното разграждане - сетивата и елементите

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:14 am

При външното разграждане изчезват сетивата и елементите. Как точно ще усетим това в смъртта?
Най-напред, възможно е да осъзнаем, че сетивата ни престават да действат. Ако в стаята край нас има хора, които разговарят, ще настъпи момент, когато ще продължим да чуваме гласовете им, но няма да разбираме какво казват.
Това означава, че осъзнаването на слуховите възприятия е престанало да функционира. Ще гледаме някакъв предмет и ще виждаме само силуета му, без да различаваме подробностите. Това означава, че осъзнаването на зрителните възприятия е престанало да функционира. Същото става със способността да усещаме вкус, мирис и допир. Когато тези сетива вече не действат пълноценно, настъпва първата фаза на процеса на разграждане. Следващите четири фази са свързани с разграждането на елементите.

Земя
Тялото ни започва да губи сили. Енергията ни е пресушена. Не можем да станем, да седим или да задържим нещо в ръка. Не можем да държим главата си изправена. Имаме чувството, че падаме, че потъваме в земята или че ни притиска огромна тежест. В някои текстове се казва, че човек се чувства, сякаш върху него е сложена огромна планина, която го смачква на пихтия. Можем да помолим да ни придърпат нагоре, да ни сложат по-висока възглавница или да махнат завивките. Лицето ни става бледо. Бузите хлътват, а по зъбите се появяват тъмни петна. Става все по-трудно да отваряме и затваряме очите си. С разграждането на съвкупността „форма" ставаме все по-слаби и немощни. Умът ни в началото е възбуден и трескав, но после изпада в сънливост.
Тези признаци показват, че земният елемент потъва във водния елемент. Те означават, че ветровете, свързани със земния елемент, повече не могат да осигуряват основа на съзнанието и водният елемент започва да се проявява по-силно. „Тайният" знак, който се появява в ума, е видение на трептящ мираж.

Вода
Започваме да губим контрол над телесните си течности. Носът ни започва да тече и по устата се появява слюнка. От очите също може да се очаква секреция, а е възможно и да престанем да се сдържаме. Не можем да помръднем езика си. Започваме да чувстваме сухота в очите, устните се изопват и обезкървяват, устата и гърлото ни стават лепкави и грапави. Ноздрите хлътват навътре и изпитваме жажда. Започваме да треперим и получаваме нервни тикове. Над нас надвисва миризмата на смъртта.
Когато се разгражда съвкупността „чувство", телесните усещания постепенно отслабват и започват да се колебаят между болка и удоволствие, горещо и студено. Умът ни се замъглява, става объркан, раздразнителен, нервен. Според някои източници човек се чувства така, сякаш се дави в океана или го е отнесла огромна река.
Елементът вода се изгубва в елемента огън, който продължава да поддържа съзнанието. „Тайният знак" е видение, подобно на мъгла или кълба дим.

Огън
Устата и носът ни изсъхват напълно. Цялата топлина на тялото започва да изчезва, обикновено от краката и ръцете към сърцето. Короната на главата може да започне да изпуска влажна топлина. В носа и устата си усещаме леден дъх. Вече не можем да пием и преглътнем каквото и да било. Съвкупността „възприятие" се разгражда и умът ни се колебае между яснота и объркване. Не можем да си спомним имената на близките и приятелите си и дори да ги познаем. Става все по-трудно да възприемем каквото и да било извън нас, тъй като зрението и слухът ни са объркани.
Калу Ринпоче пише: „Умиращият има усещането, че изгаря в пламъци, може би че е в огнена пещ или че целият свят е погълнат от огнена стихия."
Елементът огън се изгубва в елемента въздух и постепенно престава да служи като основа на съзнанието, докато елементът въздух все още е в състояние да изпълнява тази функция. Тайният знак е видение на червени, подобни на светулки искри, танцуващи над разпален огън.

Въздух
Дишането става все по-трудно и по-трудно. Сякаш въздухът бяга от гърлото ни. Започваме да се задъхваме и да пъшкаме. Вдишванията стават кратки и мъчителни, а издишванията - по-бавни. Очите ни се обръщат нагоре и ставаме напълно неподвижни. Когато съвкупността „интелект" се разгражда, умът става объркан и престава да осъзнава околния свят. Всичко се замъглява. Усещането за контакт с околната среда започва да ни се изплъзва.
Следва халюциниране и поява на видения. Ако сме натрупали твърде много отрицателна карма през живота си, можем да съзрем ужасяващи неща. Отново виждаме страховити и злокобни сцени, които не са ни давали покой, възможно е дори да опитаме да нададем вик на ужас. Ако сме живели живота си в доброта и състрадание, можем да получим блажени небесни видения, да „срещнем" обичани приятели или просветлени същества. За тези, които са водили добър живот, в смъртта няма страх, а покой.
Калу Ринпоче пише: „Умиращият има вътрешното усещане, че силен ураган отнася целия свят, че невероятна вихрушка помита цялата Вселена."
Елементът „въздух" се разгражда в съзнанието. Всички ветрове са се обединили в един „поддържащ живота вятър" в сърцето. Тайният знак е видение на факел или светилник с червен пламък.
Вдишванията продължават да стават все по-кратки, а издишванията - по-дълги. В този момент кръвта се събира и навлиза в „канала на живота", който се намира в средата на сърцето. Събират се три капки, една след друга, които пораждат три дълги последни издишвания. След това дишането спира.
В сърцето остава малко топлина. Всички признаци на живот са изчезнали и на този етап в една съвременна клиника човекът се приема за „мъртъв". Но тибетските учители говорят за вътрешен процес, който все още не е прекратен. Казано е, че времето между спирането на външното дишане и края на „вътрешното" е приблизително „колкото да се нахраниш", или двадесет минути. Но това не е много сигурно и процесът може да завърши и съвсем бързо.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите