Незавършените дела

Друга тревога, която умиращите често изпитват, е за незавършените си дела. Учителите казват, че трябва да умрем спокойно, без „вкопчване, копнежи или привързаност". Това не може да се осъществи в пълна степен, ако делото на живота ни не е доведено повече или по-малко до край. Има хора, които се държат за живота и се боят да се отпуснат и да умрат просто защото не са наясно със себе си и с делата си. А когато човек умре с чувство за вина или с лоши чувства към околните, хората, които остават след него, страдат още повече в мъката си.
Понякога ме питат: „Не е ли твърде късно, за да се лекува болката на миналото? Страданията между мен и умиращия ми приятел или близък не са ли били прекалено големи, за да може да бъдат заличени?" Убеден съм, а и съм се уверил от опит, че никога не е твърде късно. Дори след най-тежки прегрешения и причинени страдания хората могат да намерят сили да си простят. Моментът на смъртта притежава величие, тържественост и безвъзвратност, които могат да накарат хората да променят отношенията си, да бъдат по-открити и готови да простят, дори ако преди това не са били в състояние и да помислят такова нещо. Даже и в последния миг на живота допуснатите грешки могат да бъдат заличени.
Има един метод, чрез който можем да помогнем в такива случаи - аз и учениците ми, които работят с умиращите, го намираме за много полезен. Той се базира на будистката практика за изравняване и размяна на личността с другите и на техниката Gestalt на Кристин Лонгакер, една от първите ми ученички, която навлезе в полето на смъртта и умирането, след като съпругът й почина от левкемия.5 Обикновено неуредените отношения между хората се дължат на блокирана комуникация - когато сме наранени, обикновено заставаме в отбранителна позиция и винаги спорим с увереността, че сме прави, като сляпо отказваме да видим гледната точка на другия. Това не само не помага, но и замразява всяка възможност за истинска размяна на мнения. Така че когато се заемаме с това упражнение, трябва да започнем с усилието да опитаме да разберем всички свои отрицателни мисли и чувства, да работим върху тях, да се стремим да намерим някакво разрешение и в края на краищата да се освободим от тях.
След това трябва да си представим човека, с когото имаме проблеми. Трябва да го видим във въображението си така, както винаги ни е изглеждал.
А сега си представете, че настъпва истинска промяна и човекът е много по-открит и готов да ви изслуша, да сподели откровено и да разреши проблема между вас. Представете си това ново състояние на откритост колкото е възможно по-ярко. Това ще ви помогне и вие да почувствате подобна откритост към него. След това почувствайте дълбоко в сърцето си това, което искате да кажете на този човек. Кажете му какъв е проблемът, кажете му за чувствата, които изпитвате, за трудностите, за съжаленията, за болката си. Кажете му това, за което досега ви е било неудобно да говорите или сте изпитвали страх да изкажете.
После вземете лист хартия и напишете нещата, които искате да кажете и възможните отговори. Не се замисляйте и за миг какво ви е говорил този човек в действителност - мислете си, че сега, както сте си представили, той наистина ви е чул. Продължете да пишете, вижте какво ви идва наум спонтанно и оставете другия да изрази изцяло своята гледна точка върху проблема.
Замислете се и вижте дали не е останало още нещо, което бихте искали да кажете - някое друго оскърбление или съжаление от миналото, което досега сте задържали в себе си и никога не сте изразявали гласно. И всеки път след като изложите чувствата си, напишете отговор, записвайте и отговора на другия - пишете това, което ви дойде наум. Продължавайте този диалог, докато наистина не остане нищо, което задържате в себе си, или нищо, което трябва да бъде изказано.
За да проверите дали наистина сте готови да приключите диалога, запитайте се дали вече сте напълно готови да изоставите миналото, дали сте удовлетворени от прозрението и успокоението, които ви е дал този написан разговор, дали сте готови да простите, дали биха простили на вас. Когато почувствате, че сте свършили всичко това, не забравяйте да изразите някакви последни чувства на обич или уважение, ако има такива, сбогувайте се. Сега си представете как този човек се обръща и си тръгва. Въпреки че трябва да се разделите, помнете, че в сърцето си винаги можете да запазите обичта помежду ви или топлите спомени за най-добрите моменти, прекарани заедно.
За да постигнете още по-голямо помирение с миналото, можете да намерите някой приятел, на когото да прочетете написаното, или да го прочетете сами - на глас. След като прочетете диалога на глас, с изненада ще установите, че у вас е настъпила промяна, сякаш наистина сте разговаряли с този човек и наистина сте разрешили проблемите помежду ви. След това ще почувствате, че за вас е много по-лесно да разговаряте откровено с него за своите трудности и да се откажете от задръжките си. А когато се откажете, ще откриете, че в химията на отношенията ви е настъпила фина промяна и напрежението помежду ви, продължило толкова дълго, е изчезнало. Не е изключено да станете и най-добри приятели. Никога не забравяйте, че - както казва известният тибетски учител Дзонгхапа - „Приятелят може да стане враг, а врагът - приятел".