Теория - част 2

Go down

Теория - част 2

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:31 am

Когато се концентрираме, ние фокусираме вниманието си върху едно определено нещо. Но когато медитираме, ние чувстваме, че имаме способността дълбоко в себе си да виждаме много неща, да приемем с радост много неща, всичките едновременно. Когато медитираме, ние се опитваме да разпрострем себе си, както птицата разпростира крилата си. Ние се опитваме да разширим нашето ограничено съзнание и да навлезем в универсалното Съзнание, където няма страх, ревност или съмнения, а само радост, мир и божествена мощ.
Медитацията означава нашето съзнателно израстване в Безкрайното. Това което в действителност правим, когато медитираме, е навлизане в празен, чист, тих ум и оставане да бъдем нахранени и откърмени от самата Безкрайност. Чрез концентрацията ние ставаме целенасочени, а чрез медитацията разширяваме своето съзнание в Необятното и навлизаме в неговото съзнание. Но в съзерцанието ние израстваме в самото Необятно и неговото съзнание става наше собствено. При съзерцанието, ние сме едновременно в нашата най-дълбока концентрация и най-висша медитация. Ние израстваме в Истината, която сме видели и почувствали при медитацията, и ставаме изцяло едно с нея при съзерцанието. Когато се концентрираме върху Бог, ние можем да почувстваме Бог точно пред нас или до нас. Когато медитираме, ние непременно ще почувстваме Безкрайността, Вечността и Безсмъртието в нас. Но когато съзерцаваме, ще видим че самите ние сме Бог, че самите ние сме Безкрайността, Вечността и Безсмъртието.
Съзерцанието означава нашето съзнателно единение с безкрайния, вечен Абсолют. Тук Създателят и създанието, влюбеният и възлюбената, познаващият и познаването стават едно. В един момент ние сме божественият влюбен, а Бог е Върховният Любим. В следващият момент ние сменяме ролите. При съзерцанието ние ставаме едно със Създателя и виждаме цялата вселена в нас. В това време, когато погледнем в нашето собствено битие, ние не виждаме човешко същество. Ние виждаме нещо което излъчва Светлина, Мир и Блаженство.
Ако медитираме върху специфично божествено качество в неопределена форма, като Светлина или Мир или Блаженство, или ако медитираме по абстрактен начин върху Безкрайност, Вечност, тогава през цялото време ние ще чувстваме нещо като експресен влак, който се движи в нас. Ние медитираме върху Мир, Светлина или Блажбнство, докато експресният влак постоянно се движи. Нашият ум е чист и спокоен в необятността на Безкрайното, но има движение - влакът върви неспирно към нашата цел. Ние съглеждаме нашата цел и медитацията ни отвежда там.
При съзерцанието не е така. При съзерцанието, цялата вселена и най-далечната Цел ние чувстваме дълбоко в нас. Когато съзерцаваме, ние чувстваме, че съдържаме в себе си цялата вселена с нейните безкрайни Светлина, Мир, Блаженство и Истина. Няма мисъл, няма форма, няма идея. Всичко се слива в съзерцанието - то цялото е един поток на съзнание. В нашето най-висше съзерцание ние чувстваме, че не сме нищо друго освен самото съзнание, ние сме едно с Абсолюта. Но в нашата най-висша медитация има динамично движение. Това движение не е агресивно - ние не бием и не удряме никого. Далеч от това! Но динамичното движение продължава в нашето съзнание. Ние напълно осъзнаваме какво се случва във вътрешния и външния свят, но оставаме незасегнати. При съзерцанието ние също оставаме незасегнати от това, което става във вътрешния и външния свят. Но тогава ние и цялото наше битие сме станали неделима част от вселената, която се съдържа дълбоко в нас.
Така смисълът на концентрацията е будността, смисълът на медитацията е необятността и смисълът на съзерцанието е неделимото единение. Ние се концентрираме, защото искаме да живеем в сърцевината на Целта. Ние съзерцаваме, защото искаме да се превърнем в тази Цел.
Ние се концентрираме с просветляващата ума целенасоченост. Ние медитираме с разтварящата сърцето необятност. Ние съзерцаваме с изпълващото душата единение.

В началото на нашето духовно пътуване, ние чувстваме, че медитацията е усилие и потене. В края на нашето пътуване, ние осъзнаваме, че медитацията е Божия милост, Неговото Безкрайно Състрадание.
Цената никога не е точна. Преди реализацията, тя е твърде висока. След реализацията, тя е твърде ниска. За начинаещия, медитацията е висшата реалност. Но когато човек напредне в практиката, той разбира, че медитацията само води към висшата реалност. Ако някой е бил дълго време в неведение, ако той през целия си живот никога не е имал една минута молитва, за него естествено медитацията е най-висшата реалност, която съзнанието му може да достигне. Но след като е практикувал медитация няколко години, той разбира, че самата медитация не е най-висшата реалност. Най-висшата реалност е нещо, което той достига, или в което израства, когато върви по пътя на медитацията.
Ние трябва да започнем нашето пътешествие с вдъхновение. Трябва всеки ден, при всички дейности да чувстваме дълбоко в нас нуждата от вдъхновение. Без вдъхновение не може да има истинско постижение. После трябва да отидем още една крачка напред. След вдъхновението, трябва да почувстваме огромната необходимост от стремеж. Вдъхновението не е всичко. Ние трябва да се стремим да достигнем Прекрасната Цялост, да видим Прекрасните Брегове на Отвъдното, на вечно превъзхождащото Отвъдно. Това е, което очакваме от стремежа, от издигащия се в нас пламък.
Но стремежът също не е достатъчен. Ние трябва да медитираме. Стремежът включва медитацията. Когато медитираме, трябва да почувстваме, че навлизаме в Безкрайността, Вечността и Безсмъртието. Това не са празни думи, а наше истинско притежание. Наше рождено право е един ден да навлезем в собствените си божествени владения - Безкрайността, Вечността и Безсмъртието. Тогава, когато напреднем в медитацията, когато медитацията започва да дава плод, ние навлизаме в сферата на осъществяването. Ние осъществяваме висшата Истина в това тяло, тук на земята. Няма нужда да ходим някъде другаде, за да осъзнаем Бог. Няма нужда да ходим в хималайските пещери или в снежните планини за духовна практика. Не. Тук на земята, в житейската суетня и суматоха, трябва да водим духовна практика. Ние трябва да приемем света както е, какъвто е. Ако се страхуваме от света, ако отбягваме света, тогава Божието Осъзнаване ще си остане завинаги далечен повик. Тук на земята ние трябва да осъзнаем висшата Истина.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите