Процесът на умиране

В различните тибетски учения процесът на умирането е обяснен със значителни подробности. По същество той се състои от две фази на разграждане - външно, когато се разграждат сетивата и елементите, и вътрешно, когато се разграждат грубите и фини мисловни състояния и емоциите. Но преди да говорим за това подробно, трябва да разгледаме съставните елементи на нашето тяло и ум, които се разграждат при смъртта.
Цялото ни съществуване се определя от елементите земя, вода, огън, въздух и пространство. Чрез тях тялото ни получава форма и съществува, а когато те се разградят, умираме. Запознати сме с външните елементи, които определят начина, по който живеем, но е по-интересно да научим как тези външни елементи взаимодействат с елементите във физическото ни тяло. Потенциалът и качествата на тези пет елемента съществуват и в ума ни. Способността на ума да служи за основа на всичките ни преживявания е качество на земята, неговата непрекъснатост и адаптивност са качества на водата, яснотата и способността да възприема са качества на огъня, непрекъснатото му движение е въздух и неограничената му пустота е пространството.
Древен тибетски медицински текст обяснява как се формира физическото ни тяло:
Усещането за съзнание възниква от ума. Плътта, костите, органът на обонянието и миризмите са образувани от земния елемент. Кръвта, вкусовият орган, вкусовете и течностите в тялото са от водния елемент. Топлината, оцветяването, зрителният орган и формата са от огнения елемент. Дъхът, органите на докосването и физическите усещания са от въздушния елемент. Кухините, органът на слуха и звуците на тялото са от пространството.
„С две думи - пише Калу Ринпоче, - физическото тяло се развива от ума, който съдържа в себе си качествата на петте елемента. Самото физическо тяло също е пропито с тези качества и благодарение на комплекса тяло/ум ние можем да възприемаме външния свят, който на свой ред също се състои от петте елемента земя, вода, огън, вятър и пространство."
Тантрическата будистка традиция на Тибет предлага схващане за тялото, което доста се отличава от това, с което повечето от нас са свикнали. Според тази традиция тялото е психофизична система, състояща се от активна мрежа с фини канали, „ветрове", или вътрешен въздух, и „есенции". На санскрит имената им са респективно „нади", „прана" и „бинду", а на тибетски - „тса", „лунг" и „тикле". Меридианите и чи-енергията в китайската медицина и акупунктура са нещо подобно.
Учителите сравняват човешкото тяло с град, съответно каналите са улици, ветровете са кон, а умът - ездач. В тялото има 72 000 фини канала, но три от тях са главни: централният, който минава по гръбначния стълб, левият и десният, които минават от двете му страни. На няколко места левият и десният канал се оплитат около централния и образуват „възли". По протежение на централния канал има няколко „колела" - „чакри" или енергийни центрове, от които се разклоняват канали подобно на спиците на чадър.
По тези канали се движат „ветровете", или вътрешният въздух. Има пет „коренни" и пет „разклоняващи" се ветрове. Всеки от коренните ветрове поддържа един от елементите и отговаря за определена функция на тялото. Разклоняващите се ветрове дават възможност на сетивата да функционират. Ветровете, които минават през всички канали, освен през главния, са нечисти и активират отрицателни, дуалистични мисловни схеми. Ветровете в главния канал се наричат „ветрове на мъдростта".
„Есенциите" също се съдържат в каналите. Има червени и бели есенции. Основното местоположение на белите есенции е в короната на главата, а на червените - в пъпа. Един напреднал йога си представя много ясно тази система. Когато принуди чрез медитация ветровете да влязат в централния канал и да се разтворят в него, той непосредствено може да осъзнае сиянието или Ясната светлина на природата на ума. Това става възможно благодарение на факта, че съзнанието е възседнало ветровете, така че когато човек го насочи в една или друга точка на тялото, може да отведе там и ветровете. По този начин йогата имитира това, което се случва при смъртта - когато възлите на каналите се отпуснат, ветровете нахлуват в централния канал и моментално настъпва просветление.
Дилго Кхиентсе Ринпоче разказваше за един учител, който живеел в уединение в манастир в Кхам и бил близък на по-големите му братя. Този учител владеел до съвършенство йога-практиките за каналите, ветровете и есенциите. Един ден казал на своя помощник:
- Скоро ще умра, така че би ли погледнал календара за благоприятна дата.
Помощникът му бил изумен, но не посмял да възрази. Погледнал календара и му казал, че следващия понеделник всички звезди ще бъдат в благоприятно положение.
- Понеделник е след три дни - казал йогата. - Мисля, че ще успея. Когато помощникът се върнал в стаята след няколко минути, учителят
седял в йога поза за медитация и бил толкова неподвижен, че приличал на умрял. Дишане липсвало, а пулсът бил едва доловим. Помощникът решил да не прави нищо и да изчака. По пладне изведнъж чул шумно издишване и учителят се върнал към нормалното си състояние - заговорил весело, поискал обяда си и го изял с удоволствие. През пялата си сутрешна медитация той сдържал дъха си. Направил го, защото знаел, че животът се измерва с определен брой вдишвания, и понеже не му оставали много, спирал дишането си, за да не достигне до края преди благоприятния понеделник. След обяда той отново поел въздух дълбоко и не дишал до вечерта. Направил същото на следващия и по-следващия ден. Дошъл понеделник и попитал:
- Днес е благоприятният ден, нали?
- Да - отговорил помощникът.
- Добре. Ще си отида днес.
Малко по-късно, без да е видимо болен, йогата издъхнал в медитация.
След като имаме физическо тяло, ние имаме и така наречените пет скандха - съвкупностите, от които се състои цялото ни умствено и физическо съществувание. Те са съставки на нашия жизнен опит, опора за нашата привързаност, за нашето его, основа на страданията ни в самсара. Те са „форма", „чувство", „възприятие", „интелект" и „съзнание". Превеждат се още и като „форма", „усещане", „разпознаване", „формиране" и „съзнание". Петте скандха представляват постоянната структура на човешката психика, а също така закономерностите на развитието й и закономерностите на развитието на света. Скандха също така са свързани и с различни типове духовно, материално и емоционално задържане на това развитие. В будистката психология те се разглеждат много задълбочено.
Когато умираме, всички тези компоненти се разграждат. Процесът на умиране е много сложен, с множество взаимозависимости, при което отделни групи от свързаните помежду си компоненти се разграждат едновременно. С изчезването на ветровете телесните функции и сетивата престават да действат. Енергийните центрове колабират и без техните поддържащи ветрове елементите се разграждат последователно от най-грубите към най-фините. В резултат на това във всяка фаза на умирането разграждането оказва различно физическо и психологично въздействие върху умиращия, което се проявява както във външни, физически признаци, така и във вътрешни преживявания.
Понякога приятелите ми ме питат: „Възможно ли е хора като нас да видят тези външни признаци, когато умира приятел или роднина?" Мои ученици, които помагат на умиращите, са споделяли с мен наблюдения върху някои от описаните по-долу признаци. Все пак трябва да се има предвид, че фазите на външното разграждане може да протекат много бързо и да не са силно изразени, а и в повечето случаи хората, които се грижат за умиращите в съвременния свят, не следят дали те ще се появят или не. Често пъти медицинските сестри в претоварените с пациенти болници разчитат на интуицията си, а също и на много други фактори - например поведението на лекарите и на роднините на болния или състоянието на духа му, - за да предвидят кога той ще умре. Те могат да забележат, макар и не систематично, и някои физически признаци, като промяна в цвета на кожата, поява на някаква миризма или забележима промяна в дишането.
Трябва да се има предвид, че съвременните лекарства могат да прикрият признаците, посочени от тибетските учения, и че тези проблеми на Запад почти не са проучени. Не показва ли това колко малко се разбира и уважава процесът на умирането?