Пхоуа - пренасяне на съзнанието

Go down

Пхоуа - пренасяне на съзнанието

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:09 am

Сега, когато бардо на смъртта изгрява над мен,
ще изоставя всякакви копнежи, привързаност и вкопчване,
ще навляза съсредоточено в чистото осъзнаване на ученията,
ще изпратя съзнанието си в пространството на неродена Ригпа,
и когато напускам тази обвивка от плът и кръв,
ще зная, че тя е преходна илюзия.
„Ще изпратя съзнанието си в пространството на неродена Ригпа" се отнася до пренасянето на съзнанието, пхоуа-практиката, която най-често се използва при умиране, както и до напътствията, свързани с бардо на умирането. Пхоуа се използва от столетия за оказване помощ на умиращите и в подготовката за смъртта. Главното при нея е, че в момента на смъртта медитиращият слива съзнанието си с ума на мъдростта на Буда в това, което Падмасамбхава нарича „пространство на неродена Ригпа". Пхоуа може да се практикува направо от умиращия или от квалифициран медитатор или учител в негова полза.
Съществуват много нива пхоуа, съответстващи на способностите, опита и степента на обученост на различните хора, но тази, която се използва най-често, е „пхоуа на трите разпознавания" —разпознаване на нашия централен канал6 като пътека, разпознаване на съзнанието като пътник и разпознаване на буда-сферата като крайна точка на пътуването. Обикновените тибетци, ангажирани с работата и семействата си, не могат да посветят целия си живот на учене и практика и въпреки това дълбоко вярват в ученията. Когато децата им пораснат и те навлязат в така наречената на Запад „пенсионна" възраст, тибетците често ходят на поклонения, срещат се с духовни учители и се отдават на духовна практика. Често се заемат и с пхоуа, за да се подготвят за смъртта. За пхоуа в ученията се казва, че е начин за достигане на просветление, без да посветиш целия си живот на медитация.
В пхоуа практиката се призовава присъствието на Буда Амитаба - Буда на Безграничната светлина. Амитаба е много популярен сред обикновените хора в Китай и Япония, а също така в Тибет и Хималаите. Той е Изначалният Буда от семейството Лотос или Падма - буда-семейството, към което принадлежи и човешкият род. Той представлява нашата чиста природа и символизира преобразуването на желанието -преобладаващата емоция в сферата на хората. В дълбоката си същност той е безграничната светла природа на нашия ум. При смъртта същинската природа на ума се проявява в момента на изгряването на Основното сияние, но не всички от нас са в състояние да я разпознаят. Колко състрадателност и находчивост са проявили будите, като са ни предали начин да извикваме олицетворението на сиянието чрез лъчистото присъствие на Амитаба!
Тук би било неуместно да излагам в подробности традиционната пхоуа-практика, която винаги и при всички обстоятелства трябва да се провежда под наблюдението на учител. Никога не опитвайте да практикувате пхоуа сами!
При смъртта, както обясняват ученията, съзнанието ни, което е възседнало „вятър", може да напусне тялото през някой от деветте отвора. Пътят, по който напусне, определя точно в коя сфера на битието ще се преродим. Когато напусне през отвора на фонтанелата - „короналната чакра", ще се преродим, както е казано, в пречистена земя, където постепенно ще можем да продължим по пътя към просветлението.
Трябва да подчертая отново, че пхоуа може да се практикува само под наблюдението на квалифициран учител, който е благословен със способността да осъществява пренасянето правилно. Не е необходимо да притежавате обширни интелектуални познания или задълбочени разбирания, за да изпълните пхоуа успешно - нужни са само всеотдайност, състрадание, еднопосочни представи и дълбоко усещане за присъствието на Буда Амитаба. Ученикът получава напътствия и практикува, докато не се появят признаците за успех. Те могат да бъдат сърбеж в горната част на главата, главоболие, поява на бистра течност, подуване или омекване на фонтанелата или дори поява на малък отвор в нея, в който може да се мушне сламка, за да се провери доколко е била успешна практиката.
Неотдавна група възрастни тибетци, установили се да живеят в Швейцария, се обучаваха при известен пхоуа-учител. Децата им - отрасли в Швейцария - бяха много скептично настроени към ефективността на тази практика, но с изумление забелязаха промяната у родителите си, включително и някои от гореспоменатите признаци, само след десетдневни занимания.
Японският учен д-р Хироши Мотояма е провел изследвания върху психофизиологичните аспекти на пхоуа. Той установил съвсем точно настъпващите по време на практиката промени в нервната, метаболитната и акупунктурната меридианна системи. Една от находките на д-р Мотояма е, че енергийните потоци в тялото на изследвания от него пхоуа-учител много напомнят измерените при хора с екстрасензорни способности. Освен това от електроенцефалографските изследвания той установил, че параметрите на мозъка по време на пхоуа-практика се различават значително от установените при друг вид медитация. Изследванията показват, че при пхоуа се стимулира хипоталамусът и освен това се прекъсва обичайната умствена дейност, за да се достигне дълбоко състояние на медитация.
Понякога чрез благодатта на пхоуа обикновените хора получават видения. Докосването до покоя и светлината на Буда-сферата и представата за Амитаба силно напомнят някои аспекти от близките до смъртта преживявания и както е при тях, успешната пхоуа-практика носи увереност и освобождаване от страха пред момента на смъртта.
Основната пхоуа-практика, която описах в предишната глава, е колкото лечебна практика за живите, толкова и практика за момента на смъртта и може да се прилага по всяко време без никаква опасност. Все пак правилният избор на време е от основна важност за традиционната пхоуа. Знае се например, че успешното пренасяне на съзнанието преди момента на естествената смърт е равносилно на самоубийство. Пхоуа трябва да се започне след прекъсването на външното дишане, докато вътрешното все още продължава. Все пак може би е най-безопасно практиката да се започне по време на процеса на разпадане (описан в следващата глава) и да се повтори няколко пъти.
И така, когато един пхоуа-учител, владеещ до съвършенство традиционната пхоуа-практика, я изпълнява за умиращ човек, като визуализира съзнанието му и го превежда през фонтанелата, от основна важност е правилно да подбере момента и да не започне прекалено рано. Съвършеният практик, запознат с процеса на умиране, е в състояние да следи каналите, движението на вътрешните ветрове, телесната температура и по този начин да разбере кога настъпва моментът, подходящ за пхоуа. Ако някой учител трябва да изпълни пхоуа за умиращ, нужно е да бъде уведомен своевременно - практиката може да се изпълни дори от разстояние.
Могат обаче да се явят и някои пречки. Тъй като всяка нездрава нагласа на ума, дори и най-малкият копнеж по някакво притежание, може да попречи на успешното изпълнение на пхоуа, много е важно да не допуснем да ни завладее каквато и да било негативна мисъл или безпокойство. В Тибет беше разпространено вярването, че ако в стаята при умиращия има някакъв предмет, направен от животинска кожа, изпълнението на пхоуа ще се затрудни силно. И най-накрая, тютюнът, а и всички други наркотици, водят до запушване на централния канал и по тази причина също представляват пречка.
Казано е, че „дори и големият грешник" може да бъде освободен в момента на смъртта си, ако реализиран и способен учител преведе съзнанието му в Буда-сферата. Дори ако умиращият не е практикувал и е живял недостойно, и даже учителят да не постигне пълен успех с пхоуа, все пак ще повлияе на бъдещето на умиращия и ще му помогне да се прероди в по-висока сфера. Условията за изпълнение на пхоуа трябва да са съвършени. Пхоуа-практиката е в състояние да помогне и на човек със силно отрицателна карма, но само ако той има силна и чиста връзка с учителя, който я изпълнява, ако вярва в ученията и ако искрено, с цялото си сърце, е поискал да се пречисти.
В Тибет обикновено край леглото на умиращия се канят много лами, които повтарят пхоуа многократно, докато не се появят признаци за успех. Това може да продължи с часове. При някои хора признаците се появяват почти веднага, а при други не е достатъчен и цял ден. Това до голяма степен зависи от кармата на умиращия.
В Тибет имаше медитатори, които - макар и не много известни с практиката си - притежаваха удивителни способности да прилагат пхоуа и да предизвикват появата на очакваните признаци. При умиращите също се появяват симптоми, сочещи успеха в пхоуа. Понякога от областта на фонтанелата пада кичур коса или от короната на главата започва да излиза пара или да се излъчва топлина. В някои изключителни случаи практикуващият може да постигне такава мощ, че при произнасянето на звука, който предизвиква пренасянето, всички присъстващи да изгубят съзнание или от черепа на умиращия да изхвърчи парче кост - поради огромната сила, с която излита съзнанието.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите