Освобождаване от привързаността

Go down

Освобождаване от привързаността

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:07 am

Най-добрият начин да умре човек е да се откаже от всичко - както вътре, така и извън себе си - и в този решителен момент да се отрече от всякакви копнежи, привързаност или вкопчване. Преди да умрем трябва да опитаме да се освободим от привързаността си към всякакви вещи, приятели и любими хора. Ние не можем да вземем нищо със себе си, така че още приживе ще е добре да раздадем нещата си като подаръци или за благотворителни цели.
Големите учители в Тибет често посочват какво биха искали да оставят на другите учители, преди да напуснат телата си. Ако някой от тях има намерение да се превъплъти в бъдеще, може да остави някои неща за тази цел, като посочи ясно кои са те. Смятам, че ние също трябва да сме много точни, когато казваме кой ще наследи нашите вещи или пари, защото ако не го направим, когато попаднем в бардо на възникването, ще видим как близките ни се карат за наследството или как използват парите ни не по предназначение - това ще ни смути. Посочете съвсем точно каква част от парите ви трябва да отиде за благотворителни цели или други духовни нужди и каква част трябва да получи всеки от роднините ви. Това ще ви вдъхне увереност и ще ви помогне да се отпуснете истински.
Както казах, атмосферата около нас трябва да е възможно най-спокойна. Тибетските учители съветват скърбящите роднини и приятели да не присъстват край леглото на умиращия в момента на смъртта, за да не предизвикат у него смущаващи мисли. Работници в приюти за безнадеждно болни са ми казвали, че понякога умиращите не желаят близките им да ги посещават, когато умират, именно от страх да не се събудят у тях болезнени чувства или силна привързаност. В някои случаи за роднините е много трудно да разберат това и си мислят, че умиращият вече не ги обича - все пак обаче те трябва да си дават сметка, че присъствието им може да направи раздялата още по-тежка.
Много е трудно да сдържим сълзите си, когато сме край смъртното легло на човек, когото обичаме. Горещо препоръчвам да направите всичко възможно да излеете чувствата си на привързаност и скръб преди да дойде смъртта - плачете заедно, изкажете любовта си, сбогувайте се, но се опитайте да приключите с тези неща преди да дойде моментът на смъртта. Най-добре е близките и приятелите да не показват скръбта си в този последен момент, защото тогава умиращият е много уязвим. В „Тибетска книга за мъртвите" пише, че плачът и сълзите край смъртното легло се възприемат като гръмотевична буря. Все пак ако се разплачете край умиращия, не се тревожете - това е естествена реакция и няма причина да чувствате вина.
Една от лелите ми, Ани Пелу, беше жена с голям опит в духовната практика. Беше учила при някои от легендарните учители на своето време и самият Джамянг Кхиентсе я беше благословил със специално написания за нея „Съвет от сърце". Беше закръглена и здрава, с красиво и благородно лице - освободена, дори темпераментна натура на йога. Беше много практична и се занимаваше с всички дела на семейството. Въпреки това месец преди да умре тя се промени по трогателен начин. Тази жена, която непрекъснато беше заета с нещо, изведнъж изостави всичко и се отдаде на странно спокойно безгрижие. Сякаш непрекъснато медитираше и не преставаше да припява любимите си пасажи от Лонгченпа - светеца на Дзогчен. През целия си живот бе обичала месо, но малко преди да умре не искаше и да докосне месна храна. Владееше напълно своя свят и малцина я смятаха за йога. В смъртта си обаче показа каква е всъщност и никога няма да забравя дълбокия покой, който излъчваше в последните си дни.
Ани Пелу в известен смисъл беше мой ангел хранител. Струва ми се, че ме обичаше особено много, защото нямаше собствени деца. Баща ми винаги беше зает като администратор на Джамянг Кхиентсе, майка ми също имаше много работа в огромното ни домакинство, но не й се налагаше да мисли за нещата, с които се занимаваше Ани Пелу. Леля ми често питаше моя учител: „Какво ще стане с това момче, когато порасне? Ще има ли проблеми? Всичко наред ли ще бъде?" Понякога той й казваше неща за моето бъдеще, които никога не би казал, ако тя не го подканяше непрекъснато.
В края на живота си Ани Пелу беше удивително спокойна и уравновесена в духовната си практика и въпреки всичко, когато наближи моментът на смъртта й, поиска да не присъствам - да не би любовта й към мен да събуди моментна привързаност. Това показва колко сериозно гледаше на съвета на учителя си Джамянг Кхиентсе: „В момента на смъртта изостави всяка привързаност и неприязън."
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите