Посвещаване на нашата смърт

Go down

Посвещаване на нашата смърт

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 3:06 am

Из „Тибетска книга за мъртвите":
О, сине/дъще на просветлено семейство, това, което се нарича ,,смърт", сега е дошло, така че приеми следното отношение: „Достигнах до времето на смъртта и сега чрез тази смърт аз ще приема единствено отношението на просветленото състояние на ума, любящата доброта и състраданието и ще достигна съвършено просветление заради всички чувстващи същества, които са безгранични като Космоса... Наскоро една моя ученичка дойде при мен и ми каза: „Приятелят ми е само на двадесет и пет години. Умира от левкемия в непоносими страдания. Животът му е ужасяващо горчив, боя се, че ще се задуши в тази горчивина. Непрекъснато ме пита „Какво да правя с цялото това ненужно и ужасно страдание?"
Сърцето ми се устреми към нея и приятеля й. Може би нищо на този свят не е така мъчително, както убеждението, че болката, която преживяваш, е безполезна. Казах на ученичката си, че съществува начин приятелят й да преобрази смъртта си веднага въпреки голямата болка, която трябва да изтърпява - да посвети с цялото си сърце страданията си и самата си смърт на добруването и щастието на другите.
Предложих й да му каже: „Зная каква болка изживяваш. Представи си колко много хора по света преживяват същите, а и по-големи страдания. Изпълни сърцето си със състрадание към тях. Моли се на този, в когото вярваш, и поискай болката ти да послужи за облекчение на тяхната. Прави това отново и отново и скоро ще откриеш нов източник на сили, състрадание, което сега едва ли можеш да си представиш, и непоколебима увереност, че страданията ти не само не са напразни, а имат прекрасен смисъл."
Всъщност аз й описах практиката Тонглен, която вече споделих с вас. Тя придобива много голямо значение, когато човек е безнадеждно болен или умира.
Ако боледувате от рак или СПИН, опитайте да си представите всички хора по света, които имат същото заболяване. Кажете си с дълбоко състрадание: „Нека поема страданията на всички, които боледуват от тази ужасна болест. Нека те се освободят от нея и от мъките си."
След това си представете, че болестта и туморите им напускат тялото им под формата на дим и се сливат с вашата болест и вашите тумори. Когато вдишвате, вдишвате всичките им страдания, когато издишвате, издишвате изцеление и добруване. Всеки път, когато правите това, вярвайте с цялото си сърце, че те са излекувани.
Когато наближи смъртта, не преставайте да мислите: „Нека поема страданията, страховете, самотата на всички други по целия свят, които умират или ще умрат. Нека бъдат освободени от болка и объркване, нека всички те намерят мир и душевен покой. Нека всички страдания, които преживявам сега и които ще преживея в бъдеще, им помогнат да се преродят добре и достигнат просветление."
Познавах един художник от Ню Йорк, който беше болен от СПИН. Имаше сардоничен характер и ненавиждаше институционализираните религии, макар някои от нас да допускаха, че проявява по-голям интерес към духовните въпроси, отколкото признава. Приятели го убедиха да се срещне с тибетски учител, който веднага разбра, че най-голямото му страдание идва от факта, че смята болката си за безполезна и ненужна. Научи го на едно-единствено нещо - практиката Тонглен. Въпреки първоначалния си скептицизъм художникът се залови с нея и всички негови приятели забелязаха удивителната промяна. Казваше, че болките, които преди това са му се стрували ненужни, сега са пропити с дълбок и величествен смисъл. Всички, които го познаваха, се увериха, че този непознат досега за него смисъл промени смъртта му. Умря в покой, помирен със себе си и със страданието.
След като практиката за поемане страданията на другите може да промени човек, който няма никакъв опит с подобни неща, представете си какъв ефект може да има тя при опитен медитатор. Когато Гялуанг Кармапа умря в Чикаго през 1981 п, един от неговите ученици, тибетец, писа:
Когато го видях, Негово Светейшество вече беше преживял много операции. Някои от органите на тялото му бяха извадени, вътре бяха сложени други неща, преливаха му кръв и така нататък. Всеки ден лекарите откриваха симптомите на някоя нова болест, а на следващия ден те изчезваха и се появяваха съвсем други, сякаш в плътта му бяха намерили убежище всички болести на света. В продължение на два месеца той не яде никаква твърда храна. Най-накрая лекарите изгубиха надежда. Според тях беше невъзможно да оцелее и смятаха, че трябва да се изключат животоподдържащите системи.
Но Кармапа каза: „Не, аз ще живея. Оставете всичко както си е. " И той остана жив - за изумление на лекарите. Изглеждаше дори в добро разположение на духа — шегуваше се и се усмихваше закачливо, сякаш се радваше на страданията, които тялото му изтърпява. След това си помислих напълно убедено, че Кармапа се бе подложил на цялото това рязане, на всички тези болезнени симптоми по тялото си и на глада съвсем умишлено - беше го направил, за да намали надвисналите страдания от войни, болести и глад, за да отклони ужасните страдания на тези тъмни времена. За всички нас, които присъствахме, смъртта му беше незабравим пример. Тя разкри ефикасността на Дхарма, а също така и факта, че наистина може да се постигне просветление в полза на другите.
Зная и съм твърдо убеден, че никой на света не трябва да умира с огорчение и разочарование. Никое страдание, колкото и тежко да е то, не е и не може да бъде безсмислено, ако се посвети на облекчаването страданията на другите.
Пред нас са множеството възвишени примери на великите учители на състраданието, които живеят с практиката Тонглен - поемат чуждото страдание с всяко свое вдишване и даряват целия свят с изцеление с всяко свое издишване - до сетния си дъх. Тяхното състрадание е толкова безгранично и силно, че - както казват учителите - още в момента след смъртта си се прераждат в сферата на будите.
Колко по-различни щяха да бъдат светът и начинът, по който го възприемаме, ако всеки от нас можеше, докато е жив и когато умира, да изрече тази молитва заедно с Шантидева и всички учители на състраданието:
Нека бъда закрилник на тези без закрила,
водач на тези, които пътуват,
и лодка, мост, кораб
за тези, които желаят далечния бряг.
Нека болката на всяко живо същество
Напълно да изчезне.
Нека бъда лекар и лек.
Нека бъда болногледач
за всички болни по света,
докато всички оздравеят.
Както пространството и великите стихии, каквато е Земята, нека винаги поддържам живота на всички безчетни същества.
И докато се освободят от болката нека бъда извор на живот, във всички сфери, на различните създания достигащи до края на пространството.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите