Историята на тонглен и силата на състраданието

Go down

Историята на тонглен и силата на състраданието

Писане  Admin on Пет Апр 18, 2008 2:56 am

Учениците ми често идват при мен и ми казват: „Страданията на близките ми много ме измъчват и наистина искам да им помогна, но не мога да намеря достатъчно любов, за да успея да го направя. Състраданието, което искам да покажа, е парализирано." Нима има някой, който не е познал тъжното усещане, че не е в състояние да намери в сърцето си достатъчно състрадание за хората, които страдат около него, че няма достатъчно сили да им помогне? Едно от големите преимущества на будистката традиция е, че е развила система от практики, които наистина могат да ни помогнат в такива случаи.
Тези практики могат да ви подкрепят, да ви дадат силата, радостния енту­сиазъм, благодарение на които ще можете да пречистите ума си и да освободите сърцето си, така че целебната енергия на мъдростта и състра­данието да могат да повлияят и променят ситуацията, в която се намирате.
От всички тези практики една от най-полезните и мощни е практиката Тонглен, което означава „даване и получаване". Когато се почувстваме затворени в себе си, Тонглен ни открива истината за страданията на другите, когато сърцето ни е запушено, тя унищожава силите, които му пречат, а когато се чувстваме отчуждени от човека, който страда пред нас, или сме изпаднали в отчаяние, ни помага да открием отново себе си и просторното любящо излъчване на собствената си същинска природа. Не познавам друга практика, която толкова резултатно да унищожава самовъзхищението, вкопчването в себе си и самовглъбеността на егото, което е корен на всички страдания и на цялата коравосърдечност.
Един от големите специалисти по Тонглен в Тибет е Геше Чекхава, живял през XIII век. Той бил удивително начетен и владеел много различни форми на медитация. Един ден, когато бил в стаята на учителя си, попаднал на книга, отворена на следните редове:
Давай цялата печалба и победите на другите, вземай цялата загуба и пораженията за себе си.
Почти невъобразимото състрадание в тези думи го стъписало и той тръгнал да търси учителя, който ги е написал. Един ден по време на пътуването си, срещнал прокажен човек, който му казал, че този учител е умрял. Но Геше Чекхава продължил да търси упорито и след време попаднал на най-прославения ученик на учителя. Геше Чекхава го попитал:
- Според теб важно ли е учението, което се съдържа в тези два реда? Ученикът отговорил:
- Независимо дали ти харесва или не, ако искаш наистина да станеш буда, ще трябва да практикуваш това учение.
Този отговор изненадал Геше Чекхава дори повече от самите редове, когато ги прочел за първи път, и той останал при ученика в продължение на дванадесет години, за да изучи Тонглен и практическото му приложение. През това време му се налагало да се справя с най-различни изпитания -трудности, обиди, упреци и унижения. Учението се оказало толкова ефективно, че на шестата година Геше напълно се освободил от самовъзхищението и вкопчването в себе си. Превърнал се в образец на състраданието.
В началото Геше Чекхава преподавал Тонглен само на малък брой ученици, защото смятал, че учението ще има резултат само при тези, които дълбоко вярват в него. След това започнал да преподава на група прокажени. По онова време проказата била често срещана в Тибет, а обикновените лекари не били в състояние да я лекуват. Мнозина от прокажените обаче, които се заели с практиката Тонглен, оздравели. Новината се разчула бързо и към къщата на Геше Чекхава започнали да се стичат и други прокажени. Домът му заприличал на болница.
И въпреки това Геше Чекхава не преподавал Тонглен масово. Едва когато забелязал какъв ефект имало учението върху брат му, той започнал да го разпространява по-широко. Брат му бил непоправим скептик, който се надсмивал над всякаква духовна практика. Но когато видял какво става с прокажените, практикуващи Тонглен, се впечатлил и заинтригувал. Един ден се скрил зад вратата, докато Геше Чекхава преподавал, и тайно започнал да практикува сам. Когато Геше Чекхава забелязал, че закоравелият характер на брат му започнал да омеква, се досетил какво се е случило.
Помислил си, че щом тази практика е подействала на човек като брат му, би могла да подейства и на всеки друг. Това го убедило да разпространи Тонглен още по-широко. Към края на живота си Геше Чекхава казал на учениците си, че от много време се моли да бъде прероден в сферата на ада, за да може да помага на съществата, страдащи там, но за жалост са му се явили няколко съвсем ясни сънища, показващи, че ще се прероди в някоя от сферите на будите. Бил горчиво разочарован и със сълзи на очи поискал от учениците си да се молят на будите това да не се случи и да бъде изпълнено страстното му желание да помага на мъчениците в ада.
avatar
Admin
Admin

Брой мнения : 83
Join date : 13.04.2008

Вижте профила на потребителя http://religion.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите